ВЪВЕДЕНИЕ

Часът е 19:00 в България и ви предстои да вечеряте. В същото време някой в Лондон подготвя чая си за пет часа, докато друг в Лос Анжелис току-що е изпил сутрешното си кафе. А междувременно на човек в Сидни му остава един час, докато отложи сутрешната си аларма с пет минути. Всичко това е възможно, защото Земята има различни часови зони. А часовите зони се дължат на сферичната форма на Земята и нейното въртене около оста й, в резултат на което върху повърхността й пада различно количество светлина. Този уебкуест ще се занимае с концепцията за часовите зони, ще разкрие малко информация относно свързани с тях любопитни факти и ще ви даде възможност да научите някои интересни последствия от живота на кръгла планета, която се върти около Слънцето и около оста си. Как влияе това на нашето ежедневие? Предизвиква ли някакво противоречие? Нека се гмурнем в географските загадки и да разберем!

ЗАДАЧА

Присъствате на международно събитие по програма Еразъм+, на което студенти от целия свят прекарват една седмица заедно, учейки за културите и традициите на другите. Една вечер ви предстои да играете на играта „Истина или миене на съдовете“. Правилата са прости: студентите биват разделени на национални отбори. Те трябва да измислят твърдение, свързано с нещо конкретно в тяхната държава, а останалите отбори трябва да познаят дали то е вярно или невярно. Екипът, който не познае, трябва да измие съдовете след вечеря. Тази вечер темата на играта е „часови зони“.

Това са твърденията на вашите опоненти:

1. Ние сме от Франция. Това е държавата с най-много часови зони в света – общо 12.
2. Ние сме от Брисбейн. При нас няма лятно часово време.
3. Ние сме от Нова Зеландия. В една часова зона сме с Южния полюс

В групи от по 3-4 студенти, трябва да проучите часовите зони по света и да разберете дали горните твърдения са верни или неверни. Екипите трябва да аргументират решението си, да го подкрепят с факти и да обяснят защо според тях твърденията са верни или неверни.

Като допълнително занимание, всички екипи участват в два допълнителни дебата:

1. Дебат 1: Лятно часово време – да го запазим или не?
2. Дебат 2: Плоскоземци – сериозни ли са или са просто любители на конспиративни теории?

Всеки отбор ще участва в двата дебата, ще изкаже позицията си по темите и ще я подкрепи с аргументи.

ПРОЦЕС

1. Направете проучване относно часовите зони.

1. Колко часови зони има? Какъв е подходът на различните държави към часовите зони? Следват ли едни общи правила или вземат отделни решения относно времето на своята територия? Какви са ефектите от наличието на различни часови зони? Има ли любопитни правила или изключения от тези правила? Улесняват или затрудняват живота ни часовите зони?

Обучаемите може да прочетат следните статии: https://en.wikipedia.org/wiki/Time_zone и да погледнат тази карта: https://www.timeanddate.com/time/map/.

Гледайте и тези видеа:
https://www.youtube.com/watch?v=J1kOkoma_hM, https://www.youtube.com/watch?v=-5wpmgesOY

2. Научете за лятното часово време и последните дискусии в ЕС относно премахването му.

Защо е въведено то? Все още ли е необходимо? Всички държави ли го спазват? Какво ще се случи, ако го премахнем? Какви са възможните резултати от запазването му? Какви са възможните усложнения от решението да се премахне?

Прочетете следната статия:
https://www.timeanddate.com/time/dst/ Read Directive 2000/84/EC Прочетете Директива 2000/84/EC на Европейския парламент и на Съвета от 19 януари 2001 г. относно разпоредби за лятното часово време https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/eb170453-93f3-4edb-a1efa4c46b64efc7/language-en

FНамерете последните дебати по темата. Мислите ли, че ЕС ще излезе с единно решение за всички държави членки? Гледайте това видео:
https://www.youtube.com/watch?v=DRQcW9ODoP4

3. Чували ли сте за теорията, че Земята реално е плоска?

Има много хора, които настояват, че това, което ни учат за формата на Земята, е лъжа. Те са основали редица съвременни общества от плоскоземци, които оспорват сферичната форма на планетата. Тези групи се появяват от средата на 20 век, като някои привърженици са сериозни, а други не. Мотивирани ли са тези хора от религиозни вярвания или подозрения за конспирации? Какви аргументи бихте използвали, ако се срещнете с такъв човек, за да му докажете, че греши? И наистина ли грешат. Разгледайте един от уебсайтовете на плоскоземците: http://www.theflatearthsociety.org/forum/index.php/topic,1324.msg1312141.html#msg1312141

Мислите ли, че представят солидни аргументи? Гледайте този дебат между плоскоземци и учени: https://www.youtube.com/watch?v=Q7yvvq-9ytE

Мислите ли, че този дебат е конструктивен? Научихте ли нещо ново от него? Направете списък с аргументите на плоскоземците с доказателствата, които те дават за това, че Земята е плоска. Срещу всеки аргумент посочете научни факти. След това направете свои заключение. В допълнение, споделете общото си мнение относно плоскоземците. Как гледате на тази увеличаваща се група от хора? Носи ли това общество заплахи? Или плоскоземците са просто безобидни аутсайдери, на които можем да се подиграваме?

РЕСУРСИ

За допълнителна информация относно часовите зони може да разгледате следните линкове:
https://www.timeanddate.com/time/map/
https://www.insider.com/time-zones-facts-2017-3
https://en.wikipedia.org/wiki/Time_zone
https://time.is/time_zones
https://24timezones.com/timezone-map#gref

За да научите повече за лятното часово време:
https://www.timeanddate.com/time/dst/
https://en.wikipedia.org/wiki/Daylight_saving_time
https://www.youtube.com/watch?v=84aWtseb2-4

Използвайте долните линкове, за да научите повече за плоскоземците и техните теории:
https://www.youtube.com/watch?v=Q7yvvq-9ytE
https://www.youtube.com/watch?v=06bvdFK3vVU
https://www.youtube.com/watch?v=JO-ndBqZORk
https://en.wikipedia.org/wiki/Modern_flat_Earth_societies
https://www.livescience.com/24310-flat-earth-belief.html
https://www.space.com/how-to-debate-flat-earther.html
https://www.tfes.org/
https://www.boredpanda.com/flat-earth-funnymemes/?utm_source=google&utm_medium=organic&utm_campaign=organic

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Обучаемите ще научат повече за часовите зони и ефекта им върху нашето ежедневие. Ще научат, че часовите зони са специално измислени, за да улесняват живота ни. По време на учебния процес те ще научат за политиката зад наглед прости решения като часовата зона, в която иска да попада дадена държава, както и за влиянието на тези решения върху различни аспекти от живота ни. В допълнение, обучаемите ще се запознаят подробно с оживения дебат относно лятното часово време, предимствата и недостатъците от запазването му и начините, по които различните държави подхождат към проблема. Те трябва да могат да формират свое собствено мнение по въпроса, като не забравят за последствията от всяко от решенията върху здраве, ежедневни дейности, работа с машини, работна среда и др. Обучаемите също така ще се запознаят в увеличаващата се група от хора, които оспорват науката и поставят под въпрос знанията за Земята.

Учебни резултати

Умения:

• Критично мислене
• Аргументация
• Екипна работа
• Презентационни умения
• Изследователски умения
• Умения за водене на дебати

Оценка на учебните постижения

В този раздел няма да се задълбочаваме в основните образователни теории за оценяването и тестването: има твърде много неща, които не бихме могли да обхванем в рамките на един малък доклад.

Вместо това бихме желали да се съсредоточим върху процедурите, които дават възможност както на учениците, така и на техните учители да установят дали учебните цели на уебкуеста са постигнати и ако да, до каква степен. Препоръчваме на учителите да използват комбинирана процедура за оценяване, която се състои от:

1. Изказвания на учениците (след като са били помолени да го направят)
   
   • споделяне на това, което са научили по темата (самооценка, ориентирана към знанията): сега (след като преминах през този уебкуест) знам, че ...
   • споделяне какво са научили за себе си (формираща оценка, в този случай диагностична самооценка): сега (след като преминах през този уебкуест) знам за себе си, че ...
     Тази двойка основни твърдения се прибавя към т.нар. доклад на учащия, в който ученикът/студентът разсъждава върху това, което съответният уебкуест му е донесъл по отношение на придобитите знания и новите лични възгледи и нагласи по отношение на предмета.

   Например:

   • "Научих, че през Средновековието хората почти не са обръщали внимание на хигиената, което е спомогнало епидемични болести като чумата да причинят толкова много жертви" Или: "Научих фактите и знам, че Земята се затопля, но не мога да разбера защо хората са били толкова глупави да замърсяват света и да го оставят да се затопли толкова много.“
   • „От информацията за болестите разбрах, че тази тема ме привлича повече, отколкото предварително съм очаквал: може би трябва да обмисля медицинска кариера“. Или:
     "Уебкуестовете потвърждават това, което вече си мислех: Не бих могъл да проявя интерес към климата и глобалното затопляне. Всъщност мислех, че всичко това е измама и все още го мисля!“

   Този вид оценка изглежда по-субективна, отколкото е в действителност: в своя стандартен труд за тестването и оценяването (и много други), наречен просто Методология (1974 г.), проф. А. Д. де Гроот описва колко последователни изглеждат самооценките на учениците: когато ги попитат отново след 5 или 10 години, оценката им ще бъде почти същата. Де Гроот съветва учителите да използват доклада на ученика като начало за съвместни оценки, като се стремят да постигнат консенсус между учителя и ученика/студента относно резултатите от обучението и тяхната стойност за ученика, но също така да ги сравняват с целите на обучението, както са посочени в учебната програма.

2. Постиженията в обучението са видими в материалите, произведени от учениците: това са веществени доказателства: доклади, отговори на въпроси, зададени в съответния уебкуест, презентации, представяне по време на презентациите (за предпочитане записани). Учителят попълва таблица за оценка, в която ясно се посочва какви са резултатите от обучението на ученика/ученичката. Категориите в таблицата могат да бъдат променени от учителя, за да обхванат по-точно съдържанието на уебкуеста.

   Съветваме учителите да използват таблицата, за да започнат съвместна дискусия за оценяване, целяща постигане на консенсус или поне разбиране между учителя и ученика/студента за резултатите от обучението: постигнати ли са те (както е планирано в учебната програма и съобщено преди началото на уебкуеста) и в каква степен? Ясното съобщаване на учебните цели преди началото на всяка учебна дейност е изискване за прозрачност, което е широко признато в образователната общност. Историята на ясното формулиране на целите на обучението води началото си от "библията" на оценяването на Блум, Хейстингс и Мадаус: "Наръчник за формиращо и обобщаващо оценяване на обучението на учениците" (1971 г.) - стандартен труд, който е послужил като вдъхновение и за споменатия по-рано професор.

   Процедурата се прилага и в случаите, когато студентите/учениците са работили заедно по даден уебкуест. Учителят ще задава въпроси за индивидуалния принос: "Какво открихте? Каква част написахте? Как намерихте илюстрациите? Кой направи окончателната презентация?“

За предпочитане е всички доказателства (за усилията и резултатите от обучението плюс съвместните оценки) да се съхраняват в учебното портфолио на ученика или в друга подходяща система за съхранение (папки с писмени или печатни документи, онлайн колекция от файлове и т.н.).

Промените в личните гледни точки и чувства са по-трудни за оценяване и тук консенсусът между учителя и ученика/студента относно преживяванията по време на учебния процес дава съществена представа.

Таблицата по-долу дава пример за това как може да се оформи оценката на учебния процес и постиженията: Какви реакции към уебкуеста очаква учителят и колко ценни са те? В състояние ли е учителят да обясни стойността или оценката, която се дава на отговорите или презентациите, дадени от учениците? Разбира ли ученикът резултатите от оценяването и съгласен ли е с тях? Ако не е възможно да се постигне съгласие (консенсус), все пак учителят е този, който решава как да оцени работата на ученика.

Моля, обърнете внимание, че текстът в таблицата се обръща директно към ученика. Това е важно и всъщност е предпоставка за използването на такава таблица за оценяване - тя е специално предназначена да даде възможност за обсъждане на резултатите от обучението между учителя и ученика, а не да съобщава за учебните постижения на учениците на други лица, които не са имали пряка роля в уебкуеста.

таблица за оценка