ВЪВЕДЕНИЕ

„Този инстинкт да гледаме на нещата като на непроменящи се ни заслепява и не позволява да видим революционните трансформации в обществата, които се случват около нас.“ Културите, нациите и религиите не са скали – те винаги се променят, 25 май 2018 / Hans Rosling + Anna Rosling Rönnlund + Ola Rosling (https://ideas.ted.com/cultures-nations-and-religions-are-not-rocks-theyre-always-changing/)

Представете си, че имате машина на времето…. Завъртате колело и се оказвате в Средновековието с перспективата на средностатистически европейски селянин. Нека погледнем през неговите (сега ваши) очи. Живеете в малко село някъде в центъра на Европа. Имате бегла идея къде сте и това така или иначе не е важно за вас. Чували сте за своя крал и веднъж сте го виждали. Но дали сте французин, англичанин, германец или швейцарец?... Ами, това не ви интересува особено. Изумително, нали? Ами националната история? Може би тя не е това, което изглежда.

Тук започва вашето изследване на концепцията за нация…

В този уебкуест ще разглеждаме понятието за „нация“ и неговите корени в идеите на Просвещението. Това означава, че ще открием историческия му произход и влиянието на културата и философията в този процес.

Но преди това, ето някои неща, които трябва да знаете:

Целта

Целта на този уебкуест е да ви помогне да разберете колко е важно да ревизирате идеите, с които работите. Една такава важна идея, която историците използват като основа на своя дискурс, е нацията.

За да откриете произхода на тази идея, трябва първо да разгледате някои от основните идеи на Просвещението.

Обучаемите трябва да работят в групи от по 5 до 10 души. Всяка група трябва да разучи идеите на един от мислителите на Просвещението и да подготви презентация в Powerpoint (или друга платформа), за да ги представи на останалите. Информацията трябва да е добре организирана, фактическа и добре формулирана. Важно е да се демонстрира добро ниво на използване на интернет и технологии. След това групите трябва да гласуват за най-добрите идеи.

ПРОЦЕС

РЕСУРСИ

Основни идеи на епохата на Просвещението:
https://www.youtube.com/watch?v=NnoFj2cMRLY
https://archive.is/20130102060858/www.associatedcontent.com/article/15970/introduction_to_enlightenment_thought.html
https://www.bl.uk/restoration-18th-century-literature/articles/the-enlightenment
https://en.wikipedia.org/wiki/Answering_the_Question:_What_Is_Enlightenment%3F
https://www.bl.uk/restoration-18th-century-literature/articles/the-enlightenment
https://theenlightenmentthinkers.weebly.com/index.html
https://www.thoughtco.com/key-thinkers-of-the-enlightenment-1221868
https://www.britannica.com/event/Enlightenment-European-history
https://www.history.com/topics/british-history/enlightenment  
https://quizlet.com/54435318/flashcards

Какво е нация?
https://scholarworks.umass.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1001&context=history_oapubs
https://medium.com/sunnya97/defining-the-nation-state-57345dfd6ef6
https://www.livemint.com/Opinion/Z4inKJvOnYDqQJ2k77OFYK/Liberty-and-the-nation-state.html

Идеите на Бенедикт Андерсън:
https://www.oxfordreference.com/view/10.1093/oi/authority.20110803095958187
https://www.youtube.com/watch?v=xoecZ6oDW38

Къщата на съвремието:
http://blogs.ubc.ca/gceotherwise/files/2018/04/stein-hunt-susa-andreotti-fantasies.pdf
http://dougald.nu/the-vital-compass-a-conversation-with-vanessa-andreotti/

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Чрез този уебкуест се запознахте с факта, че историята често работи с идеи, които трябва да са предмет на постоянно внимание, като идеята за нацията. Когато говорим за национална история, трябва да не забравяме, че това е идея, развита в конкретен момент от историята като цяло. Ние сме потопени в историята и нямаме стабилна перспектива за нейното тълкуване. Всъщност времената се менят и понякога това се случва по-бързо, отколкото си мислим.

Накрая гледайте това видео:
https://www.ted.com/talks/taiye_selasi_don_t_ask_where_i_m_from_ask_where_i_m_a_local

Определяте ли себе си като локален… или глобален… или нито едно? Както и да е, следващият път когато отидете в друга държава и хората ви попитат „Откъде сте“, спомнете си за този уебкуест и тайния произход на нациите през Просвещението.

Умения:

• Презентационни умения
• Критично мислене
• Вземане на решения
• Проучване

В допълнение, обучаемите ще:

• Осъзнаят, че трябва да сме внимателни, когато прилагаме по-късни идеи към по-ранни периоди;
• Се научат как да ангажират и да си сътрудничат с другите;
• Комуникират идея под формата на дебат или ролева игра;
• Развият чувство на увереност и вяра в себе си и в своите идеи;
• Се научат как да комуникират ефективно (като използват писмена и устна реч, невербални елементи, електронни средства и умения за слушане).

Оценка на учебните постижения

В този раздел няма да се задълбочаваме в основните образователни теории за оценяването и тестването: има твърде много неща, които не бихме могли да обхванем в рамките на един малък доклад.

Вместо това бихме желали да се съсредоточим върху процедурите, които дават възможност както на учениците, така и на техните учители да установят дали учебните цели на уебкуеста са постигнати и ако да, до каква степен. Препоръчваме на учителите да използват комбинирана процедура за оценяване, която се състои от:

1. Изказвания на учениците (след като са били помолени да го направят)
   
   • споделяне на това, което са научили по темата (самооценка, ориентирана към знанията): сега (след като преминах през този уебкуест) знам, че ...
   • споделяне какво са научили за себе си (формираща оценка, в този случай диагностична самооценка): сега (след като преминах през този уебкуест) знам за себе си, че ...
     Тази двойка основни твърдения се прибавя към т.нар. доклад на учащия, в който ученикът/студентът разсъждава върху това, което съответният уебкуест му е донесъл по отношение на придобитите знания и новите лични възгледи и нагласи по отношение на предмета.

   Например:

   • "Научих, че през Средновековието хората почти не са обръщали внимание на хигиената, което е спомогнало епидемични болести като чумата да причинят толкова много жертви" Или: "Научих фактите и знам, че Земята се затопля, но не мога да разбера защо хората са били толкова глупави да замърсяват света и да го оставят да се затопли толкова много.“
   • „От информацията за болестите разбрах, че тази тема ме привлича повече, отколкото предварително съм очаквал: може би трябва да обмисля медицинска кариера“. Или:
     "Уебкуестовете потвърждават това, което вече си мислех: Не бих могъл да проявя интерес към климата и глобалното затопляне. Всъщност мислех, че всичко това е измама и все още го мисля!“

   Този вид оценка изглежда по-субективна, отколкото е в действителност: в своя стандартен труд за тестването и оценяването (и много други), наречен просто Методология (1974 г.), проф. А. Д. де Гроот описва колко последователни изглеждат самооценките на учениците: когато ги попитат отново след 5 или 10 години, оценката им ще бъде почти същата. Де Гроот съветва учителите да използват доклада на ученика като начало за съвместни оценки, като се стремят да постигнат консенсус между учителя и ученика/студента относно резултатите от обучението и тяхната стойност за ученика, но също така да ги сравняват с целите на обучението, както са посочени в учебната програма.

2. Постиженията в обучението са видими в материалите, произведени от учениците: това са веществени доказателства: доклади, отговори на въпроси, зададени в съответния уебкуест, презентации, представяне по време на презентациите (за предпочитане записани). Учителят попълва таблица за оценка, в която ясно се посочва какви са резултатите от обучението на ученика/ученичката. Категориите в таблицата могат да бъдат променени от учителя, за да обхванат по-точно съдържанието на уебкуеста.

   Съветваме учителите да използват таблицата, за да започнат съвместна дискусия за оценяване, целяща постигане на консенсус или поне разбиране между учителя и ученика/студента за резултатите от обучението: постигнати ли са те (както е планирано в учебната програма и съобщено преди началото на уебкуеста) и в каква степен? Ясното съобщаване на учебните цели преди началото на всяка учебна дейност е изискване за прозрачност, което е широко признато в образователната общност. Историята на ясното формулиране на целите на обучението води началото си от "библията" на оценяването на Блум, Хейстингс и Мадаус: "Наръчник за формиращо и обобщаващо оценяване на обучението на учениците" (1971 г.) - стандартен труд, който е послужил като вдъхновение и за споменатия по-рано професор.

   Процедурата се прилага и в случаите, когато студентите/учениците са работили заедно по даден уебкуест. Учителят ще задава въпроси за индивидуалния принос: "Какво открихте? Каква част написахте? Как намерихте илюстрациите? Кой направи окончателната презентация?“

За предпочитане е всички доказателства (за усилията и резултатите от обучението плюс съвместните оценки) да се съхраняват в учебното портфолио на ученика или в друга подходяща система за съхранение (папки с писмени или печатни документи, онлайн колекция от файлове и т.н.).

Промените в личните гледни точки и чувства са по-трудни за оценяване и тук консенсусът между учителя и ученика/студента относно преживяванията по време на учебния процес дава съществена представа.

Таблицата по-долу дава пример за това как може да се оформи оценката на учебния процес и постиженията: Какви реакции към уебкуеста очаква учителят и колко ценни са те? В състояние ли е учителят да обясни стойността или оценката, която се дава на отговорите или презентациите, дадени от учениците? Разбира ли ученикът резултатите от оценяването и съгласен ли е с тях? Ако не е възможно да се постигне съгласие (консенсус), все пак учителят е този, който решава как да оцени работата на ученика.

Моля, обърнете внимание, че текстът в таблицата се обръща директно към ученика. Това е важно и всъщност е предпоставка за използването на такава таблица за оценяване - тя е специално предназначена да даде възможност за обсъждане на резултатите от обучението между учителя и ученика, а не да съобщава за учебните постижения на учениците на други лица, които не са имали пряка роля в уебкуеста.

таблица за оценка